Луксът по-достъпен: марките длъжни да пуснат повторно непродадените дрехи и обувки

Почитателите на маркови дрехи, обувки и чанти, които се затрудняват да си ги позволят, вече няма да спеставят с месеци за мечтаната придобивка. От 19 юли големите модни групи нямат право да изхвърлят или унищожават непродадена стока, вместо това ще трябва да ги даряват или Така има много по-голям шанс да намерим чантата от новата колекция, която сме си набелязали, в магазин за втора употреба, аутлет или пазар за остатъчни стоки. Правилото засяга големите модни групи, включително икони като LV, “Прада” и “Шанел”. Част от регламента на ЕС за екодизайн, който постепенно влиза в сила от юли 2024 г., първоначално ще важи за големите фирми, а за средните предприятия ще се прилага и от 2030 г. За луксозните компании това, разбира се, не е особено приятно. За бизнеса в повечето случаи е по-евтино да унищожи непродадена стока, вместо да я съхранява, обработва и предлага повторно. Освен това големите в модата традиционно разчитат на ограничени количества и контрол върху каналите за продажба, за да запазят стойността и ексклузивността на марките си. Сега индустрията е поставена пред предизвикателството да промени начина, по който управлява излишните запаси и върнатите от клиенти стоки, като същевременно запази имиджа на марките. да оповестяват броя на непродадените изделия, които изхвърлят всяка година, както и причините за това. Средният дял на непродадените текстилни продукти според различни източници е 21%. А 4-9% от всички текстилни продукти, пуснати на пазара, се унищожават, без някога да са били изобщо използвани по предназначение. Звучи малко, но в реално измерение това са средно 264 000 броя, които през 2020 г. са достигнали дори 594 000. Изключения от забраната за унищожаване са предвидени за стоки, които са опасни, повредени, замърсени или не могат да бъдат повторно използвани или рециклирани. Както и за артикули, които са били предложени като дарение на социални организации в ЕС, но не са били приети в определен срок. Всяка година между 4 и 9% от непродадените дрехи в Европа се унищожават, което въглероден диоксид, сочат данните на Европейската агенция по околна среда. Те показват още, че потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на въздействие върху околната среда и климатичните промени. Около 8% от микропластмасата в Европа, освободена в океаните, е от синтетичен текстил, като на глобално ниво е 16-35%. 60% от дрехите са направени от синтетика, основно полиестер и PET. Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб, основно вследствие на продуктите за боядисване на платовете. Всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от половин милион тона микрочастици пластмаса на дъното на океана. Средното потребление на текстил в ЕС е 14,8 кг на човек годишно. Повторно използван текстил на глава от населението има най-много в Литва, Латвия и Естония, като в Латвия достига приблизително 7 кг на жител годишно. Към момента по данни на JRC (Съвместния изследователски център на ЕС) приблизително 5% от събрания текстил се подготвя за повторна употреба и се рециклира в ЕС. Останалите количества се изгарят или депонират (около 80%) или се изнасят (около 10 %). С обувките нещата са по-сложни, защото липсват технологии, разходите са високи, а влагането на рециклирани материали намалява силно качеството на продукта. Всяка година се произвеждат 24 млрд. обувки, като само 5% от тях се рециклират. Всеки чифт маратонки генерира 14 кг емисии въглероден диоксид, посочват от Федерацията на индустрията на европейските спортни стоки. В България всяка година се изхвърлят над 100 хил. тона облекла и битов текстил, което се равнява на пет пъти теглото на НДК. Крайният резултат е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг, показват данни на Българската асоциация за кръгов текстил. Това означава, че повечето дрехи се обличат едва 7-8 пъти. Пак по данни на асоциацията през 2024 и 2025 г. в България са събрани разделно по над 8000 тона текстилни отпадъци, включително и производствени. За сравнение, през 2023 г. са били около 6500 тона, което показва реален ръст на събираните количества и на обществената ангажираност. Новият европейски регламент дава възможност на производителите да поставят екомаркировка върху своите продукти, ако спазват строги екологични критерии. Това дава по-голяма видимост на продукти, които не вредят на околната среда и причиняват по-малко замърсяване на водите и въздуха. Регламентът включва и други изменения, сред които нови изисквания за екодизайн. Това означава, че дрехите трябва да са по-издръжливи - да са по-лесни за рециклиране - да не се смесват много различни видове нишки, както и да не се използват опасни вещества като микропластмаса и токсични багрила. Въвежда се и разширена отговорност на производителите - страните от ЕС трябва да създадат схеми, които ще задължат производителите на облекло, аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално бельо и завеси за събиране, сортиране и рециклиране на техните продукти. Такава схема може да се създаде и за производителите на матраци. Разделното събиране на текстилни изделия за повторно използване и рециклиране трябваше да започне от 1 януари 2025 г. във всички страни членки, но България все още не е намерила решение за това. Поради тази причина към нас има и заведена процедура за нарушение от ЕК. Разширената отговорност на производителя, или т. нар. депозитна система, трябва да се въведе до 2028 г. Тя е предвидена като възможност в Закона за управление на отпадъците с изменения, които обаче минаха само на първо четене в парламента и замръзнаха. Отделно от това депозитната система трябва да се заложи и в Наредбата за отпадъците от обувки и текстил. Тя е написана и внесена за обществено обсъждане още през 2022 г., но така и не е приета. Вероятно ще трябва да се изготви нова такава с нова оценка на въздействието. Асоциацията по кръгов текстил в момента е активната институция, която поставя контейнери за ненужен текстил в цялата страна