САЩ няма да бомбардират Иран от Безмер, но България става част от войната

Българският парламент одобри разполагането на до осем американски самолета за зареждане с гориво KC-135 и 250 американски военни във военновъздушната база Безмер. Те ще останат там от 24 юли до 1 октомври. Правителството заявява, че от българска територия няма да се провеждат бойни операции. Според официални лица самолетите ще зареждат само самолети извън българското въздушно пространство. Но самолетите за зареждане с гориво не стоят извън бойните действия. Те разширяват обхвата на изтребителите и бомбардировачите. Те ги държат във въздуха по-дълго и позволяват военните мисии да продължат. Никаква бомба няма да бъде хвърлена от Безмер. Въпреки това една част от системата, която прави възможни бомбардировките, ще бъде базирана там. Следя тази новина като иранец, който се противопоставя на Ислямската република. Управляващото правителство на Иран не ме представлява. Години наред иранското общество плаща цената на репресии, корупция, дискриминация и лишаване от свобода. Държавата също така унищожи почти всяка възможност за независима политическа организация. В същото време категорично осъждам тази война и атаките срещу Иран. Не ги подкрепям. Войната започна с твърдения относно ядрената програма на Иран, нейните ракети и структурата на военното командване. С течение на времето Ормузкият проток, търговското корабоплаване и енергийният пазар се преместиха в центъра на конфликта. За иранското общество резултатът не е само военни щети. Мостове, пристанища, транспортни пътища и обществени съоръжения са засегнати. Разходите за живот се покачват. Повече национални ресурси преминават в ръцете на военни институции. В същото време Ислямската революционна гвардия атакува търговски кораби. Те превърнаха Ормуз в инструмент за натиск и поставиха живота на цивилни в рамките на същата логика на войната. Американските самолети-цистерни пристигат днес в авиобаза „Безмер“ Иранското общество е притиснато между две военни политики. Бомбардировки отвън. Милитаризъм отвътре. Четох в български новини, че жителите на Безмер са организирали петиция срещу разполагането на войски. Кметовете на всичките пет общини в Ямболска област също предупредиха за рисковете. Тяхното противопоставяне е важно. Местните хора питат как тяхната земя, летище и безопасност са свързани с война в друга държава. За мен това е истинската антивоенна политика. Обществото изследва ролята на собственото си правителство за осъществяването на войната. Войната не е далечна новина и за иранците, живеещи в България. Сред тях са студенти, работници, мигранти със семейства, търсещи убежище, и хора, напуснали Иран поради политически или социален натиск. В скорошен доклад за системата за убежище в България се казва, че 99 иранци са подали молби за закрила през 2025 г. От 40 решения по същество на случаите само двама души са получили субсидиарна закрила. Останалите 38 молби са били отхвърлени. Така България отказва закрила на иранци, докато подпомага войната срещу страната им. Отскоро имам възможността да говоря с българското общество чрез подобни публикации. Така че нека кажа нещо ясно. Това, което искат демократичните сили и гражданското общество на Иран, е по-просто от картината, която често се създава на Запад. Свобода за политическите партии. Свобода за независими организации и синдикати. Свобода на словото и справедлива съдебна система. Войната не бе започната, за да ни осигури тези права. Дори открит дебат за ядрената програма остава труден в Иран. Гражданите - от журналисти до активисти - не могат свободно да обсъждат нейните разходи или мястото ѝ в бъдещето на страната. Инструментите, необходими за такъв дебат, са отнети. Политическите партии, свободните медии и независимите организации нямат пространство за работа. Иранското общество е също така много по-разнообразно от историите, създадени във Вашингтон и Техеран. Не може да се сведе до пропаганда за култура, задължителен хиджаб или политически затворници. Нито пък провоенни групи в диаспората трябва да решават бъдещето на Иран. Истинската солидарност започва оттук. Тя означава защита на иранското гражданско общество в борбата му за демокрация, като същевременно се поддържа жива дипломацията. Не означава укрепване на военната машина на едната страна срещу другата. Отношенията между България и Иран не се ограничават само до отношенията между две държави. Те са по-стари от правителствата, управляващи днес. Аритметиката на държавното погребение Иранците, живеещи в България, също са част от тези отношения. Същото важи и за културните и академичните връзки, личните връзки и историческият опит на две общества, оформени от тоталитаризъм, миграция и натиск от страна на могъщите държави. Разполагането в Безмер ще продължи само няколко месеца. Но образът, който създава за България в паметта на иранците, може да остане много по-дълго. Противопоставянето на това решение означава защита на различното бъдеще. Такова, изградено чрез диалог, взаимно разбирателство и споделена борба за свобода. Не чрез зареждане с гориво на самолети и заплахи, разменени между правителствата. Добави ни в предпочитани източници в Google