Отнема тялото на жените и се обръща към ума им

Шоу има многобройни романтични, често платонични, връзки с жени. Биографите отбелязват неговата емоционална сдържаност и предпочитание към интелектуални флиртове. Бракът му с Шарлот Пейн -Таунсенд (1898) е ключова - тя е богата ирландска наследница, която го "укротява". Бракът вероятно е бил непълноценен сексуално - платоничен или минимално консумиран, но стабилен и взаимно подкрепящ. Холройд го описва като "щастлив" съюз, в който Шарлот играе ролята на майка, сестра, мениджър, разказват негови биографи. Джордж Бърнард Шоу (1856-1950) е един от най-влиятелните драматурзи, критици и общественици на XX век. Ирландец по рождение, той се превръща в символ на британската литература и интелектуален провокатор, чиито пиеси и идеи продължават да се играят и обсъждат по целия свят. Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950) Снимка: Getty Images Роден е на 26 юли 1856 г. в Дъблин в протестантско семейство с проблеми. Баща му е алкохолик, а майка му -талантлива певица, която по-късно го напуска и заминава за Лондон. Това ранно преживяване бележи Шоу с дълбок скептицизъм към традиционното семейство и буржоазните норми. Той не завършва редовно образование, а се самообразова с четене в Националната галерия на Ирландия и в библиотеките. През 1876 г. Шоу се премества в Лондон при майка си. Там преживява девет години на бедност и неуспешни опити да пише. Написва пет романа, които са отхвърлени от издателите. Това го кара да се обърне към журналистиката и критиката - области, в които бързо се налага като остър и остроумен глас. Шоу става известен най напред като музикален и театрален критик. Под псевдонима "Corno di Bassetto" пише блестящи рецензии, в които не щади нито изпълнители, нито публика. През 1890-те години се присъединява към Фабианското общество - социалистическа група, която вярва в постепенни, а не революционни промени. Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950) със съпругата си Шарлот (1857 - 1943) в Роял Албърт Док, Лондон Снимка: Getty Images Социализмът на Шоу е по-скоро интелектуален и хуманистичен, отколкото догматичен. Истинският му пробив като драматург идва с пиесата "Къщата на вдовицата" (1892). Следват "Професията на мисис Уорън" (1893) - остра критика на проституцията като продукт на капитализма, "Кандида" (1894), "Цезар и Клеопатра" (1898) и особено "Човек и свръхчовек" (1903). Най-големият му успех обаче е "Пигмалион" (1913) - комедия за езика, класите и превъзпитанието, която по-късно става мюзикъл - "Моя прекрасна лейди". През 1925 г. получава Нобелова награда за литература "за неговото творчество, отличаваща се с идеализъм и хуманност, чийто стимулиращ сатиричен блясък е съчетан с оригинална поетическа красота". Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950) и съпругата му Шарлот (1857 - 1943) в дома им, 1905 г. Снимка: Getty Images Шоу е радикален мислител. Той критикува капитализма, милитаризма, класовото общество и конвенционалния морал. Вярва в "жизнената сила" - еволюционна енергия, която кара човечеството да се усъвършенства. Подобно на Ницше, говори за "свръхчовек", но го разбира по-социалистически - като високо развита личност в служба на обществото. През 20-те и 30-те години посещава Съветския съюз и се възхищава на Сталин (по-късно това му носи сериозни критики). Подкрепя и някои идеи на Мусолини в началото. Тези позиции, както и вегетарианството, отказът от ваксини и оригиналният правопис, който използва, го правят фигура, едновременно обичана и осмивана. Стилът на Шоу е блестящ - диалозите му са остри, парадоксални и изключително остроумни. Той често нарушава театралните конвенции, като превръща пиесите си в платформи за идеи. Предпочита да шокира публиката, вместо да я забавлява по традиционния начин. Шведската актриса Ингрид Бергман (1915 - 1982) на прием в Лондон, януари 1971 г. Тя се завръща на лондонска сцена, за да играе в пиеса на Джордж Бърнард Шоу Снимка: Getty Images Умира на 2 ноември 1950 г. на 94-годишна възраст след падане, докато подрязва дърво в градината си. Оставя след себе си над 60 пиеси, множество есета, критики и писма. Бърнард Шоу остава един от най-големите майстори на английската драма след Шекспир. Неговите произведения не остаряват, защото се занимават с вечни теми: класова несправедливост, лицемерие, ролята на жената, езикът като инструмент на власт и стремежът на човека да надскочи себе си. В свят, който все още се бори с много от проблемите, които той е поставял преди повече от век, гласът му продължава да звучи провокативно и актуално. Съвременниците на Джордж Бърнард Шоу го възприемат като ярка, провокативна и често противоречива фигура - блестящ остроумец, социален критик и "машина за идеи", но и човек, когото мнозина намират за хладен, арогантен или прекалено рационален. Реакциите варират от дълбоко възхищение до остро несъгласие, често. Уилям Арчър (театрален критик и преводач на Ибсен, близък приятел на Шоу в продължение на десетилетия) го описва като "най-непреклонния, дори фанатичен идеалист", когото е срещал. Арчър подчертава неговата морална чистота и отдаденост на идеалите, но отбелязва и друга страна в характера му. Въпреки честите спорове, Арчър изразява дълбоко уважение и привързаност към Шоу до края на живота си. Отляво надясно - актьорите Джос Акланд, Ингрид Бергман (1915 - 1982) и Кенет Уилямс (1926 - 1988) по време на репетиция в Кралския театър в Брайтън за пиеса на Джордж Бърнард Шоу Снимка: Getty Images Г. К. Честъртън е един от най-големите му интелектуални опоненти и приятел, пише цяла книга за Шоу. Честъртън го нарича "човек с огромна интелектуална плодовитост", но му липсва "непрекъснатост". Въпреки дълбоките им разногласия - Честъртън е католик и консерватор, Шоу - социалист и иконоборец), той признава: "Никога не съм чел нещо от Шоу, което да не ме остави в по-добро настроение". Честъртън го смята за "велик човек" и "човек на честта". Макс Беърбом (критик и карикатурист) отбелязва, че Шоу има "мощен мозък, но е студен човек". Въпреки това признава неговата доброта и липса на отмъстителност. Беърбом се възхищава на енергията му, но намира диалозите му за уморителни - "като да те хока някой". около 1890 г.: Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950)около 1908 г. Снимка: Getty Images У. Б. Йейтс (ирландски поет и драматург) има сложни чувства. След премиерата на Arms and the Man (1894) той изпитва "възхищение и омраза" към пиесата - намира я за "неорганична" и твърде логична, лишена от "музика" и емоционална дълбочина. Същата нощ сънува кошмар, в който Шоу се появява като усмихваща се, щракаща шевна машина - символ на механична, бездушна енергия. Други модернисти като Т. С. Елиът, Езра Паунд и Д. Х. Лорънс го критикуват остро: Елиът вижда в него "поет, който е мъртъв още при раждането", а Лорънс - герой без плът и кръв. Джеймс Джойс го нарича "роден проповедник". Шоу често е обвиняван в арогантност и желание да шокира. Оскар Уайлд казва: "Шоу няма врагове, но приятелите му го мразят сърдечно". Мнозина обаче подчертават неговата щедрост, почтеност и огромна работоспособност. Той е виждан като "Толстой с шеги" или универсален гений. Съвременниците често отбелязват парадокса: Шоу е хладен рационалист и "машина", но същевременно страстен идеалист, който вярва в прогреса и "жизнената сила". Критиката към него често идва именно оттам, че поставя идеите над човешката емоция и плът. Биографите на Джордж Бърнард Шоу (1856-1950) - от ранните му съвременници като Арчибалд Хендерсън до съвременните като Майкъл Холройд и А. М. Гибс - рисуват сложен, многопластов портрет. Шоу сам създава легенда за себе си ("G.B.S." - публичният остроумец и пророк), но биографите разкриват по-дълбоки, често болезнени пластове зад нея. Отляво надясно - актьорите Бърт Ланкастър (1913 - 1994), Джанет Скот, Кърк Дъглас и сър Лорънс Оливие в първия ден от снимките на филма за американската война за независимост „Ученикът на дявола“ в Тринг Парк, Хартфордшир, 30 юли 1958 г. Снимка: Getty Images Шоу има многобройни романтични (често платонични) връзки с жени - той "отнема тялото на жените и се обръща към ума им". Биографите отбелязват неговата емоционална сдържаност и предпочитание към интелектуални флиртове. Бракът му с Шарлот Пейн-Таунсенд (1898) е ключова - тя е богата ирландска наследница, която го "укротява". Бракът вероятно е бил непълноценен сексуално - платонически или минимално консумиран, но стабилен и взаимно подкрепящ. Холройд го описва като "щастлив" съюз, в който Шарлот играе ролята на майка, сестра, мениджър. Мнозина биографи (вкл. Холройд) говорят за "студенина" или "липса на сърце" - той е блестящ ум, но често изглежда безчувствен към човешкото страдание. Това се свързва с детството и води до обвинения в безчувственост към жертви на тоталитарни режими. Биографиите ни напомнят, че зад остроумните префикси и парадокси стои човек, който цял живот се бори с липсата на любов и търси смисъл чрез идеи. Бърнард Шоу е майстор на остроумието, парадокса и социалната критика. Джордж Бърнард Шоу (1956 - 1950, вляво) с режисьора Антъни Аскуит (1902 - 1968) по време на обяд в Pinewood Studios, Великобритания, около 1938 г. Аскуит започва работа по екранизация на пиесата на Шоу „Пигмалион“. Снимка: Getty Images "Животът не е в това да намериш себе си. Животът е в това да създадеш себе си." "Вие виждате нещата и казвате "Защо?". Аз сънувам неща, които никога не са съществували, и казвам "Защо не?". "Прогресът е невъзможен без промяна, а онези, които не могат да променят умовете си, не могат да променят нищо." "Живот, прекаран в правене на грешки, е не само по-почтен, но и по-полезен от живот, прекаран в нищо правене." Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950) говори на протестен митинг срещу посещението на царя Снимка: Getty Images "Демокрацията замества избора от некомпетентните мнозина с назначението от корумпираните малцина." "Патриотизмът е, в основата си, убеждението, че една конкретна страна е най-добрата на света, защото ти си роден в нея." "Разумният човек се приспособява към света; неразумният упорства да приспособи света към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумния човек." Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950), около 1905 г. Снимка: Getty Images "Най-големият проблем в комуникацията е илюзията, че тя се е състояла." "Пазете се от лъжливото знание; то е по-опасно от невежеството." 11 март 1938 г.: Лейди Аскуит, ирландският писател и интелектуалец Джордж Бърнард Шоу (1856-1950) и актрисата Дейм Уенди Хилър (1912 - 2003), която играе Елиза Дулитъл в „Пигмалион“ на Шоу, на обяд заедно Снимка: Getty Images "Моята специалност е да бъда прав, когато другите грешат." "Аз съм нещо като колекционер на религии: в смисъл, че колекционирам религии, в които не вярвам." "Ние не спираме да играем, защото остаряваме; остаряваме, защото спираме да играем." "Англия и Америка са две страни, разделени от общ език." "Младостта е пропиляна за младите." "Научих отдавна: никога не се бори с прасе. Ще се изцапаш, а и на прасето му харесва."