Образованието на бъдещето - повече умения, отколкото знания, защото ИИ "знае всичко"

Образованието в ерата на изкуствения интелект трябва да се ориентира към придобиване повече на умения, отколкото на знания и да интегрира новите технологии, като запази доказаните традиционни методи. Около това се обединиха участниците в панелна дискусия на тема "Образование на бъдещето - Преподаване за свят, който все още не съществува" на Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София. Програмата включва над 110 панела, кръгли маси и интервюта на четири паралелни сцени с повече от 450 лектори от 37 държави. С годините Green Transition Forum се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, събираща на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. "Когато говорим за зеления преход, за влиянието на изкуствения интелект и роботиката, трябва да подчертаем защо е важно да инвестираме повече в хората. Много политици говорят за образование, но често се колебаят, когато дойде време за разпределяне на средства от националните или европейските бюджети", заяви зам.-председателят на Европейския парламент Виктор Негреску във видеообръщение. Той посочи, че трябва да предвиждаме как ще изглежда обществото ни в близко бъдеще и да адаптираме хората към това. "Когато един млад гражданин притежава необходимите умения, той става по-силен - способен е да защитава демокрацията ни, да се бори с дезинформацията и да намери по-добра работа с достойно заплащане", подчерта Негреску. Той изтъкна, че България и Румъния са с най-високи нива на преждевременно напускащи училище. "Трябва да предложим по-добри възможности на нашите най-талантливи умове, за да останат тук и да реализират потенциала си. Трябва да се справим и с проблемите на психичното здраве, употребата на наркотици и достъпа до жилища, които засягат младите в цяла Европа", призова зам.-председателят на ЕП. Негреску предложи съвместна инициатива за гарантиране на качествено образование и да бъдат надградени програмите "Европейската гаранция за детето" и "Европейска гаранция за младежта". Полша в момента е в много добро икономическо състояние - ние сме 20-ата икономика в света, посочи министърът на образованието на Полша Барбара Новачка. "Но нашият път в началото на 90-те беше много подобен на този в България. Успяхме благодарение на много труд и силно образование. Нашите учители са в основата на успеха ни, подготвяйки предприемачи и иноватори", обясни тя. Новачка разказа, че в Полша има 20 хил. училища и по европейския План за възстановяване и устойчивост е инвестирала в 12 000 лаборатории за изкуствен интелект в тях, като са обучени 100 000 учители. От 1 септември в страната започва образователна реформа, която министърката нарече "еволюционна": "Първо дефинирахме "профила на завършващия" - какви умения, нагласи и компетенции трябва да притежава младият човек, за да поддържа Полша сред водещите икономики. Проведохме консултации с над 20 000 учители, защото те са двигателите на промяната. Подготвяме младите за несигурни времена - не знаем какви ще са професиите след 15 години, затова залагаме на адаптивност, критично мислене и гражданско образование." Според нея училището не просто трябва да се модернизира, а да бъде адаптивно към следващите вълни от промени. Новачка се обяви срещу създаването на нови предмети от типа на "Климатични промени" и "Критично мислене". "Трябва да намерим съдържанието в съществуващите предмети - биология, география, физика - и да го модернизираме. Същото важи и за критичното мислене. То се учи чрез литературата, чрез анализа на текстове и историята. Нашата роля е да накараме учителите по различни дисциплини да си сътрудничат", заяви тя. "Имаме 5,5 милиона ученици и 700 000 учители. Не можем просто да "наредим" реформа. Трябва да дадем инструменти, финансиране и авторитет на учителите, за да вършат работата си най-добре, без да ги затормозяваме с излишна бюрокрация", добави министърката. "Целта ни е обща: образование, което изгражда умения. Ние сме в ситуация, в която подготвяме деца за професии, които все още не съществуват", заяви зам.-министърът на образованието д-р Таня Панчева. По думите ѝ в МОН работят активно по олекотяване на учебното съдържание, но вече са на етап дълбока концептуална промяна. "Искаме да запазим силните страни на нашата система, но да акцентираме върху функционалната грамотност и критичното мислене. Вече са разработени предметни концепции, в които участваха учители и академичната общност", съобщи тя. "Всяко българско училище изгражда STEM център - промяната на средата променя качеството на учебния процес. Проектът "Дигитална раница" е ключов тук. Той не е просто за софтуер, а инструмент в помощ на учителите и учениците, който адаптира материалите според индивидуалните нужди на детето", изреди Панчева. Тя посочи, че от учебната година 2026/2027 има нов списък на професиите в професионалното образование. "Стремим се към широки профили, които да осигурят база, но и фокус върху адаптацията на пазара на труда", подчерта зам.-министърката. "В България имате някои от най-елитните училища и университети в света, но и сериозни предизвикателства в средните нива", посочи Андреас Шлайхер, директор "Образование и умения" в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и основател на нейната програма за международно оценяване на учениците PISA, който се включи на живо по видеоконферентна връзка. По думите му основният проблем в Европа е, че разликата с Източна Азия продължава да се увеличава. "Азия успя да разгърне талантите на обикновените ученици много по-ефективно", обясни той. "В Европа често инвестираме в сложни бюрократични структури вместо в иновации на "първа линия". Изкуственият интелект например в Сингапур вече е част от почти всяка класна стая, докато в много европейски страни все още се колебаем. Не става въпрос само за пари - Европа не харчи по-малко. Става въпрос за това как се насочват ресурсите там, където са най-необходими", подчерта Шлайхер. Според него в Европа все още обучаваме младите за нашето минало, а не за тяхното бъдеще. "Учебните програми са фокусирани върху фактическо съдържание, а светът вече не възнаграждава хората само за това какво знаят - ChatGPT знае всичко. Светът възнаграждава за това какво можеш да направиш с това, което знаеш", изтъкна Шлайхер. Той посочи още, че над 50% от младите в Европа искат да работят в офис зад екран, но точно тези роли ще изчезнат първи. "Преди учехме, за да работим, сега ученето е работата", обобщи Андреас Шлайхер. През септември стартираме "Европейски алианс за грамотност". Също така работим с ОИСР по рамка за ИИ грамотност, която ще бъде официално представена на 18 юни, съобщи Антоанета Ангелова-Кръстева, директор "Иновации, дигитално образование и международно сътрудничество" в Генерална дирекция "Образование и умения" на Европейската комисия. "Целта ни е технологиите да се използват целенасочено и смислено за подобряване на учебните резултати", обясни тя. Това думите ѝ рамката ще бъде насочена към подкрепа на учителите и преподавателите, но и на самите учащи - как да интегрират ИИ в процеса на преподаване и учене. "Важно е да подчертаем това, което вече беше казано: трябва да разбираме технологията като такава, да знаем как най-добре да я използваме, кога да я използваме и как да запазим човешката връзка", подчерта тя. Според нея учениците трябва да се научат да използват тези инструменти по продуктивен начин, без да засилват рисковете и заплахите, които технологиите носят. "Трябва да се говори много за отговорния и етичен начин на ползване. Тази рамка за грамотност ще бъде допълнена от насоки, които Европейската комисия публикува преди няколко години и актуализира наскоро. Вярваме, че подкрепата трябва да започне