Югоизточна Европа трябва да събори границите, за да е глобален иновационен фактор

Държавите от Югоизточна Европа разполагат с огромен талант, отлична иновационна инфраструктура и мощен технологичен потенциал, но за да се превърнат в глобален фактор, трябва да съборят границите помежду си - физически, бюрократични и културни. Споделянето на ресурси, изграждането на доверие и функционирането като единен пазар са единственият път регионът да ускори иновациите, да задържи младите си умове и да не загуби инерцията в глобалната технологична надпревара. Около тази теза се обединиха участниците в панела "Кръгова индустрия, климатични действия и водна устойчивост - двигатели на конкурентния преход на Европа" на "Green Transition Forum 6.0" - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. Модератор на панела беше Елица Моллов, директор "Иновации инкубация" в София Тех Парк АД, а участници - Деря Чаалар, главен изпълнителен директор на Ostim Teknopark, Република Турция; Иван Павлович, помощник-директор за международно сътрудничество и проекти в Научно-технологически парк Ниш; Никос Кациадакис, развитие на екосистемата, Thess INTEC, Гърция; Тасос Василиадис, главен изпълнителен директор на JOIST Innovation Park и iED; Тодор Младенов, изпълнителен директор, "София Тех Парк" АД, България. Дискусията, модерирана от Елица Моллов, постави акцент върху Алианса на научно-технологичните паркове в Югоизточна Европа, обединяващ 16 хъба от 6 държави. Първи в този контекст думата взе Иван Павлович, представител на Научно-технологичния парк в Ниш, Сърбия, който очерта мащаба на технологичната трансформация в своята страна. Той даде пример с Югоизточна Сърбия, където преди едва пет години е липсвала всякаква иновационна инфраструктура, докато днес паркът вече подкрепя над 80 стартъпа и компании с фокус върху изкуствен интелект, здравеопазване и зелени технологии. Според Павлович екосистемата вече е готова да премине отвъд базовото подпомагане към изграждане на цялостна верига на стойността, включваща трансфер на технологии и дигитални програми по обща "Агенда 2030". Въпреки наличието на таланти обаче, той дефинира фрагментираността като най-голямата пропусната възможност. "Ние сме пазар от близо 7 милиона души. Най-голямата неизползвана възможност е създаването на споделен пазар за иновации. Например стартъп от Ниш да има възможност да влезе в изследователските съоръжения в Солун, да намери клиенти в Лариса, инвеститор в София или индустриален партньор в Анкара", категоричен бе той. За да се случи това, регионът трябва да преодолее огромната пропаст между администрацията и реалния бизнес. "Технологиите се развиват експоненциално, а нашите институции - линейно. Тази пропаст е огромна и води до бюрокрация", предупреди представителят на Сърбия. Неговата визия занапред бе обобщена с думите: "Бъдещето на Югоизточна Европа няма да дойде от само себе си. Ако не намерим начин да функционираме като общ механизъм, ще загубим инерцията, която имаме сега." Темата за невидимите бариери беше продължена от Тасос Василиадис, главен изпълнителен директор на "JOIST Innovation Park" в Гърция, който посочи културните особености като по-голяма преграда дори от физическите граници. "Отгледани сме в общества, които избягват риска. Когато бях млад, родителите ми казваха: Трябва да станеш държавен служител, за да си на сигурно място", разказа той. Според него липсата на навик за сътрудничество между самите бизнеси сериозно спъва развитието на целия регион и го прави по-бавен спрямо глобалните лидери. Като противодействие на тази тенденция Василиадис сподели успешния си модел за децентрализация на иновациите, стартирал в гръцкия град Лариса. Целта е била да се докаже, че дори малка компания извън столицата може да има достъп до капитал, знания и технологично брокерство. Успехът на проекта води до създаването на втори парк в Янина, като визията на екипа му е да изгради мащабна мрежа от малки, но ефективно свързани хъбове извън големите мегаполиси. Освен вътрешната децентрализация, Василиадис вижда огромна възможност в ролята на Алианса като трамплин към глобалните пазари. Той даде пример с огромната нужда от трансфер на европейски технологии към държави като Китай и Индия, което изисква категорично обединяване на ресурсите. Неговото фундаментално послание за бъдещето е свързано с промяна в манталитета: "Мотото трябва да бъде: Споделяй, за да растеш. За да имаме по-чиста екосистема, трябва да засадим семената сега - да инвестираме в нашите деца, а не само в компании." Нуждата от критична маса от таланти и мащаб бе изведена на преден план от Тодор Младенов, изпълнителен директор на "София Тех Парк". Той припомни началото на проекта в България преди десетилетие, когато фокусът логично е бил поставен върху изграждането на впечатляваща инфраструктура и модерно оборудване. Скоро след това обаче идва осъзнаването, че физическите активи сами по себе си не са достатъчни за създаването на жива и работеща среда. "Тогава осъзнах, че това, което ни липсва, е мащаб от хора. Затова решихме, че вероятно трябва да обединим на по-голямо ниво всичко, с което разполагаме, и да го правим заедно. В противен случай ще останем невидими", категоричен бе Младенов. За да докаже, че премахването на границите в науката е възможно на практика, Младенов обяви, че суперкомпютърът и експертите по изкуствен интелект на "София Тех Парк" вече не са затворена национална инфраструктура. Те са напълно отворени за регионален достъп и работят в услуга на целия Алианс, създавайки реална добавена стойност за партньорските държави. Той постави силен акцент и върху базовата физическа свързаност, която често се пренебрегва в разговорите за високи технологии. Младенов отбеляза напредъка на България със завършените магистрали към Турция и Сърбия (до Ниш), но призова за политическа воля за доизграждане на магистралния път към Гърция, защото въпреки дигитализацията, физическият контакт остава критичен. Той синтезира формулата за успех на регионалната екосистема в три ключови думи: "Увереност, търпение и умни инвестиции." Дигиталният свят обаче има нужда и от хардуер, припомни Деря Чаалар, главен изпълнителен директор на "Ostim Teknopark" в Турция. Тя разказа за предизвикателството да изградиш иновационна екосистема в сърцето на традиционна производствена зона в Анкара. Днес нейният парк е водещ център за модерно производство, предоставящ съоръжения за прототипиране, защото според нея "дори софтуерът да е ключът към бъдещите технологии, все пак се нуждаем от производство, електроника и вградени системи. Без "кутията" нямаме продукт". Чаалар подчерта, че турският принос към регионалната свързаност е огромен, като страната е включила още пет водещи технологични парка в Алианса. Всеки от тях носи различна експертиза - "Технопарк Истанбул" е силен в отбранителната индустрия, партньорите от Измир развиват дълбоки технологии, а паркът в Анталия е фокусиран върху ИТ сектора, гейминга и науките за живота. Според нея това превръща Балканите в естествен мост към Европа за Турция, докато Турция предлага на балканските страни врата към пазарите в Близкия Изток и Азия. Чаалар апелира правителствата да осъзнаят, че точно както градовете осигуряват комунални услуги за гражданите си, така технологичните паркове предоставят ключови публични услуги за предприемачите и имат нужда от целенасочена институционална подкрепа. "Ние се чувстваме като пионери в това движение. Дългосрочният ефект ще отнеме време, но когато и други институции се присъединят към нас, тогава ще бъдем истински свързани", заяви тя. Тази дългосрочна визия за свързаност изисква изцяло нов модел на планиране на средата, изтъкна Никос Кациадакис, представител на Центъра за иновации и технологии "Thess INTEC" в Солун. Той описа модерен, човекоцентричен подход към създаването на иновационна инфраструктура, която тепърва се изгражда в Гърция. Концепцията им залага на много зелени пространства и отворена архитектура, защото според него "знанието се създава и трансферира чрез социално взаимодействие", а сградите трябва просто да служат като катализатор за този процес. Кациадакис отбеляза, че макар Солун да е абсолютен шампион в привличането на европейски средства с над 1 милиард евро финансиране за последните седем години, голямото предизвикателство е в това успешно уравнение да бъде включена реалната индустрия. Само така грантовете могат да се превърнат в устойчиви пазарни иновации и реални