"Не чакам да ми се случат нещата"

"Аз съм най-големият таралеж в собствените си гащи." Звучи смешно. Всъщност е най-точното описание на Севар Иванов - човек, който никога не чака телефонът да звънне, а просто прави нещата да се случват. Севар Иванов в моноспектакъла "Кученцето са засмя", сценична версия и режисура е на Ана Батева Снимка: Стефан Здравески Има хора, които се надяват на следващата роля. Следващото обаждане. Следващия шанс. Има и такива, които между две репетиции пишат пиеса, преподават на студенти, снимат филм, подготвят нов спектакъл, кандидатстват с проекти, развиват собствен бизнес и въпреки всичко намират време да говорят за театъра с онзи плам, който рядко се среща. Завършил НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, днес той преподава в УНСС, носител е на награда ИКАР за поддържаща мъжка роля, с номинация за ИКАР за "Портретът на Дориан Грей", драматург, доктор, а до неотдавна и заместник-директор на Драматичния театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Но ако трябва сам да се опише, вероятно би избрал далеч по-просто определение. "Не се оставям на мира, не мога да си дам почивка", казва с усмивка. Севар Иванов (вляво) и Теодор Кисьов в спектакъла "Както в най-добрите дни" от Диего Плеутери, режисьор Марий Росен. Снимка: Павел Червенков/Театър 199 "Валентин Стойчев" Поводът за разговора ни е премиерният спектакъл на Театър 199 - "Както в най-добрите дни" от младия италиански драматург Диего Плеутери, поставен от Марий Росен. В него Севар Иванов и Теодор Кисьов разказват на сцената история за любовта, доверието, взаимоотношенията и избора - история, която не търси сензацията, а човека зад нея. До спектакъла се стига след сериозен кастинг. Над 130 актьори кандидатстват за ролите на А и Б. Следват няколко кръга, монолози, партньорски сцени и упражнения. Севар е убеден, че подобни кастинги трябва да се случват много по-често. Не само защото дават шанс на нови лица, а защото напонят една проста истина - ако не получиш ролята, това не означава, че не си добър. Понякога просто не си точният човек за конкретната история. Севар Иванов (вдясно) и Теодор Кисьов в спектакъла "Както в най-добрите дни" от Диего Плеутери, режисьор Марий Росен. Снимка: Павел Червенков/Театър 199 "Валентин Стойчев" "Единственото, което можеш да направиш, е да бъдеш себе си." И може би именно затова една от най-ценните оценки за спектакъла идва не от критиците, а от колегите. От актьори, които също са минали през кастинга, но след премиерата са били сред първите в салона, за да поздравят екипа. В свят, в който конкуренцията често ни разделя, подобно уважение казва повече от всяка рецензия. Театърът обаче е само началото на разговора. От сцената естествено стигаме до аудиторията - защото Севар еднакво отдадено играе и преподава. После идва драматургията, защото някои истории не свършват с последния поклон. Пиесата му "Косите на Вероника" вече е част от европейски проект за съвременна драматургия и има шанс да бъде поставена извън България. Севар Иванов в спектакъла "Сън в лятна нощ" под режисурата на Диана Добрева Снимка: Александър Богдан Томпсън/Младежки театър "Николай Бинев" Разказът ни отвежда и далеч извън България - до фестивалите в Полша и Румъния, та чак до Монголия. Там, минути преди представление, Севар чува българска реч. Оказва се, че в залата са дошли хора, учили някога в България, за да гледат български спектакъл и поне за малко да се върнат към студентските си години. "Това са моментите, които остават", признава актьорът. А извън сцената? Снима нови филми, подготвя сериал, развива собствено веган заведение в София и вече записва следващите си идеи за пиеси. Не защото обича да е зает, а защото вярва, че нищо не се случва от само себе си. "Трябва да се правят тук и сега неща", категоричен е Севар. "Не е нужно винаги ти да водиш действието. Понякога ти трябва да си поддържащата роля. Ти трябва да си опората на главния." В новия ни епизод на "Без сценарий" ще чуете още за необичайния кастинг в Театър 199, работата с Марий Росен, международните фестивали, преподаването, киното и защо Севар Иванов вярва, че културата започва с едно просто решение - да влезеш в театъра, музея или библиотеката. "Както в най-добрите дни" може да гледате на 18 и 19 юли в Театър 199 "Валентин Стойчев", а целия разговор със Севар Иванов - в "Без сценарий" в Impressio, както и в YouTube канала ни и в Spotify. Интервю на Явор РАЛИНОВВидео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg