Константин Стаменов: Енергоинтензивната индустрия у нас плаща много по-скъп ток от Западна Европа

Енергоинтензивната индустрия в България - и изобщо в Централна и Източна Европа, плаща много по-скъп ток от Западна Европа. Това заяви Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), по време на панела "Кръгова индустрия, климатични действия и водна устойчивост - двигатели на конкурентния преход на Европа" на Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се проведе от 1 до 5 юни в София. С годините събитието се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. Освен Стаменов, в панела, модериран от Цветелина Кузманова, ръководител на политиката за устойчиви финанси в CISL Europe, участваха още Йесика Русвал, европейски комисар по околната среда, водната устойчивост и конкурентоспособната кръгова икономика; Ката Туто, президент на Европейския комитет на регионите (КР / CoR); Росица Карамфилова, министър на околната среда и водите, Република България; Росен Папазов, изпълнителен директор на "Холсим България"; Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация за публично право (EPLO) за България. В своето изказване председателят на БФИЕК представи позицията на индустрията относно зелената трансформация. Той посочи, че България има сравнително запазена енергоинтензивна индустрия, голяма част от която работи в сектори, свързани с рециклирането - преработва отпадъци и ги връща обратно в производствата. В процеса на рециклиране се генерират нови отпадъци, които влизат като суровини в последващи производства и така се извличат други ценни елементи - класическа кръгова икономика. Стаменов отбеляза, че при последващото обработване на материалите се отделят емисии, които към настоящия етап на развитие на технологиите са неизбежни. "Днес зелената трансформация върви по пътя на зрели и незрели технологии. Но няма как едно голямо предприятие да се хвърли на технологии, които са незрели, защото те изискват огромни инвестиции. Ще дам пример с водорода. Изискват огромни капиталови разходи, а после и оперативни разходи, и така произведеният продукт става непродаваем", заяви той. Обръщайки се към участващия в панела еврокомисар Йесика Русвал, председателят на БФИЕК изрази мнение, че използването на зелени