Мила Филипова: Здравните данни са национално богатство

Всяка медицинска услуга в България вече оставя дигитална следа, а здравната система навлиза в нов етап на развитие, в който данните се превръщат в основен ресурс за управление, анализ и политика. Това заяви Мила Филипова, продуктов мениджър в "Информационно обслужване", по време на дискусията "Здравни иновации със социален ефект", част от петия ден на Green Transition Forum 6.0, организиран от Dir.bg. В дискусията, заедно с нея се включиха Кристиан Вигенин, член на Европейския парламент, д-р Клаус Рунге, старши вицепрезидент, глобален ръководител "Публични въпроси, устойчивост и вътрешна ангажираност" и главен директор "Здравно равенство", Bayer, Павел Найденов, главен изпълнителен директор, Omega Group, Кристина Полани, асоцииран директор "Публични въпроси", Novo Nordisk, Лука Чичов, главен изпълнителен директор, Haelan, а модератор на панела беше здравният икономист Аркади Шарков. Филипова постави силен акцент върху мащаба на трансформацията. "Това е огромно национално богатство и огромна трансформация за системата на здравеопазването", подчерта тя. По думите ѝ именно създаването на Националната здравна информационна система (НЗИС) е най-значимата промяна в сектора през последните шест години — процес, който започва като ускорена дигитализация по време на COVID-19 пандемията и прераства в цялостна национална инфраструктура. "Ще говоря за иновациите в здравеопазването от гледната точка на най-голямата трансформация, която се случи в здравеопазването на национално ниво през последните шест години, а именно създаването на Националната здравна информационна система (НЗИС). Тя беше катализирана от Ковид и целия тласък на ниво Европа да има по-висока дигитализация в сферата на здравеопазването", сподели Филипова   Тя обясни, че системата напълно променя начина, по който се обменят и съхраняват медицинските данни в страната: "Изцяло променихме инфраструктурата, по която се обменят, записват и обработват медицинските ни данни. По закон, от 2020 г. насам абсолютно всяка медицинска услуга има дигитална следа, която се записва в централизиран хъб, а именно Националната здравна информационна система." Това включва всяко посещение при лекар, изследване, рецепта или направление, които вече се записват автоматично и се съхраняват в системата. Тя подчерта, че всички тези данни формират електронното медицинско досие на пациента. "Всичката информация, налична за определен човек в НЗИС, всички направени електронни записи съставляват неговото електронно медицинско досие. Пациентът има достъп до това досие през приложението е-zdrave, а лекарите могат да достъпват медицинската информация на своите пациенти през специално създаден портал", посочи тя.   Според нея най-голямата промяна е преминаването към данни, които могат да бъдат анализирани и използвани за политики "Ние трупаме огромно количество свързани структурирани данни на национално ниво, които показват здравния статус на населението и всеки един от нас става активен участник в собственото си здравеопазване чрез възможността да достъпва тези данни", коментира Филипова.  Тя обърна внимание и на структурната промяна в системата. "НЗИС създава единни правила, задава единни номенклатури, по които да се случва обменът на информацията и разбива всички тези силози, които съществуваха преди нея. Това е едно огромно национално богатство и огромна трансформация за системата на здравеопазването", посочи Филипова.  По думите ѝ мащабът на системата вече е значителен, "от началото на НЗИС досега имаме над 730 милиона здравни записа, които са постъпили в нея. Това показва мащабируемостта и надеждността ѝ. Тя се използва 24 часа в денонощието."  Филипова подчерта и ролята на сигурността и качеството на данните. "Всички данни се помещават в среда, която отговаря на възможно най-високото ниво на информационна сигурност. Достъпът се осъществява единствено с квалифициран електронен подпис, за да пазим максимално чувствителната медицинска информация", обясни тя. Системата разчита както на технологични проверки, така и на отговорността на медицинските специалисти. "Правим всичко възможно данните, които постъпват в системата да са максимално структурирани, което ще подпомогне техния анализ и ползване. Правим всички възможни проверки и валидации на входа, но в крайна сметка разчитаме на добросъвестността на лекарите, които подават тази информация към нас", заяви тя.  Важна част от системата е и ролята на пациента. "Важно е също така като пациенти да наблюдаваме и проследяваме данните, които постъпват по нашите пациентски досиета и ако нещо липсва да се обърнем към съответния специалист тези пропуски да бъдат попълнени", посочи Филипова.  Освен електронното досие, НЗИС включва и допълнителни функционалности, които разширяват здравната култура. "Имаме модул "Здравна библиотека", в който се публикува медицински валидирана информация за важни и социално-значими тематики", сподели тя.  Друг ключов елемент е модулът за дългосрочна грижа. "Използвайки информацията, която влиза в пациентското досие системата съставя план за здравна грижа, основан върху информация за пациента като неговата възраст, заболявания, рискови фактори и напомня какви изследвания предстоят, прегледи и друг тип медицински дейности", разказа Филипова. Тя подчерта, че качествените данни ще позволят бъдещи иновации. "Наличието на качествена информация е основополагащо за всички функционалности, които тепърва могат да бъдат развити като например да засичаме епидемии по-рано... и тези данни да бъдат използвани за изграждането и съставянето на работещи здравни политики", сподели тя.  В заключение тя очерта следващите стъпки: "Това, което следва за НЗИС на първо място е трансграничният обмен на данни с другите държави-членки от ЕС. Другото, което следва е получаване на данни в сферата на болничната помощ да разширим набора от медицински документи, които влизат в системата на ниво болничен престой."