Аластър Хамънд: Печелим икономическата битка за зелената енергия, но ни предстои най-важната

Печелим икономическата битка за зелената енергия, но ни предстои най-важната - за доверието на обществото. Трябва да спечелим дебата с населението и националните правителства. Те все още не застават достатъчно убедително зад усилията да привлекат обществената подкрепа, необходима за извървяването на последната отсечка от този път. С това ключово предупреждение главният изпълнителен директор на Rezolv Energy Аластър Хамънд очерта визията си за бъдещето на сектора по време на панела "Възобновяемата енергия - да строим по-бързо или да изостанем", проведeн в рамките на първия ден на Green Transition Forum - най-големия икономически форум в Централна и Източна Европа, организиран за шеста поредна година от Dir.bg. В дискусията участваха още Димитър Енчев, съосновател и член на Съвета на директорите на CWP, Рикардо Филоса от ZCS Azzurro, Стефан Авер, президент на Transitions Foundation, и Никола Гиняр, асоцииран експерт в HACE. Модератор на разговора беше Генади Кондарев, енергиен анализатор в Black Sea Energy Research Centre. Според Хамънд светът се намира в много интересен етап. По думите му, макар че медийната среда често създава различна картина, фактите са неоспорими - възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) вече имат най-ниската нивелирана цена на допълнителната енергия, варираща между 35 и 55 евро на мегаватчас. За сравнение той посочи новопостроените комбинирани циклични газови електроцентрали, чиито цени достигат между 95 и 125 евро.  "Всъщност възобновяемите енергийни източници успяват да осигурят по-евтина достъпна енергия. Очевидно е, че тъй като са налични 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и трябва да отговарят на търсенето на електроенергия, за да могат операторите на електропреносната мрежа да я управляват, има много предизвикателства. Но както показва България през последните 18 месеца, капацитетът на батериите може да бъде включен в системата много бързо. И от работата, която извършихме през последните около 18 месеца чрез балансирано портфолио от вятърна и слънчева енергия, мога да осигуря около 80% покритие на кривата на търсенето на типичен потребител от сектора на критичната инфраструктура. Добавете батерии към този микс и може да се доближите много повече", обясни директорът на Rezolv Energy. В момента компанията му управлява портфолио от 2 гигавата в България и Румъния, разделено почти поравно между вятърна и слънчева енергия, а капацитетът на системите им за съхранение непрекъснато се увеличава. Главният изпълнителен директор на Rezolv Energy изтъкна три фундаментални стълба на зелената енергия за настоящата ситуация: декарбонизацията, сигурността на доставките и достъпността. Докато по отношение на климатичните цели Европейският съюз все още изостава - ЕС трябва да добавя около 32 до 36 гигавата годишно, а в момента постига едва между 15 и 17 гигавата - то енергийната независимост вече е напълно реална концепция. В тази връзка Аластър Хамънд направи силна геополитическа препратка, цитирайки Бил Макгибън: "Слънчевата светлина изминава 93 милиона мили, за да стигне до земята, и нито част от нея не минава през Ормузкия проток." Анализирайки инвестиционния климат на Балканите, експертът направи задълбочен паралел между България и Румъния. Той отбеляза, че северната ни съседка има реален шанс да изпълни целите си до 2030 г. благодарение на успешната схема с договори за разлика (CfD). Като цяло Rezolv Energy осигури близо 1 GW мощност чрез първите два аукциона за договори за разлика (CfD) в Румъния. От тях 540 MW са вятърни мощности - 240 MW в първия аукцион за проекта VIFOR и 300 MW във втория аукцион за проекта Dunarea East. Наред с VIFOR (461 MW), Rezolv разполага и с вятърния проект Dunarea East & West, който е още по-голям (600 MW). Очаква се този проект да премине във фаза на изграждане по-късно тази година. От своя страна, България бележи огромен успех в системите за съхранение на енергия, стимулирани от програмите за безвъзмездни средства. Като доказателство за този потенциал Хамънд даде пример с току-що пуснатата в експлоатация от неговата компания фотоволтаична централа с мощност 225 мегавата и батерия от 240 мегаватчаса у нас. Въпреки тези локални успехи, ръководителят на Rezolv Energy изрази сериозно притеснение относно изоставането на вятърната енергия в България, където разработката на един проект отнема между четири и пет години. "В България в момента само 3,5% от енергията се произвежда от вятър. Целта е този дял да достигне 10%, така че трябва да удвоят капацитета си, а в момента има много малко проекти. Бих искал да инвестирам в два или три големи проекта. Все още не сме говорили за икономии от мащаба, което очевидно влияе и на цената на възобновяемата енергия, така че това са мащабни инициативи", заяви Хамънд. По думите му, за разлика от енергията, която се произвежда от вятър, страната върви към 24-25% дял на слънчевата енергия. "Това прави нещата, дори с големи батерии, кошмар за операторите на електропреносната мрежа и за постигането на балансиран енергиен микс", предупреди той. За да се преодолее този дисбаланс, Хамънд призова за незабавни мерки. "В България мисля, че вятърната енергия и системата за издаване на разрешителни за вятърни паркове определено трябва да бъдат преразгледани. След това ни е необходима и либерализация на енергийния пазар, която да бъде доразвита", категоричен бе той. За да илюстрира проблема с мащаба и волята за развитие, главният изпълнителен директор на Rezolv Energy даде пример с Чехия, където средният размер на вятърните проекти е едва между 6 и 15 мегавата, макар наскоро да е стартирал проект с мощност 54 мегавата от 9 турбини. Хамънд направи паралел: "Селските райони на Чешката република имат същата гъстота на населението като селските райони на Румъния... Тя е обградена. Районите, където бихте изградили вятърни паркове, са там, където е ветровито и населението не е гъсто разположено. Има национални паркове, но липсва воля както от страна на правителството, така и от страна на хората да се възползват действително от възможностите, които имат." Всички тези технологични и административни стъпки обаче ще останат недостатъчни без адекватна инфраструктура. Хамънд алармира, че остарялата електропреносна мрежа и липсата на достатъчна интеграция между системите на държавите в ЕС са сред най-сериозните пречки. Той предупреди, че когато енергийната сигурност бъде застрашена, държавите може да спрат да изнасят електроенергия по изградените междусистемни връзки. Точно поради това голямата битка на зеления преход излиза извън рамките на мегаватите и цените, пренасяйки се на полето на общественото разбиране. Хамънд отбеляза, че на много места в Европа правителствата приоритизират инвестициите в техни собствени електроенергийни мрежи, вместо да следват общите европейски цели. "Последната стъпка всъщност не е толкова далеч, но въпреки това ни предстои още много работа - не непременно през следващите 4 години, а в перспектива от 10, 15 или 20 години", заключи визионерски Аластър Хамънд, напомняйки, че без осъзната воля пълният потенциал на възобновяемата енергия ще остане нереализиран.