Филип Ромбаут: Зеленият преход няма да се случи с финансови загуби, написани с кръвта на фермерите

"Зеленият преход няма да се случи с червени финансови резултати - особено когато това "червено" е написано с кръвта на фермерите." Това заяви Филип Ромбаут, съсобственик и председател на Съвета на директорите в "Агрополихим" АД, по време на панела "Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите в действие: Осигуряване на лоялна конкуренция по време на декарбонизацията на световната търговия" на Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се проведе от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. Освен Ромбаут, в панела, модериран от Генади Кондарев, енергиен анализатор, Изследователски център за енергетика на Черно море, участие взеха още Висенте Уртадо Роа, ръководител на отдел CBAM, Енергия и зелено данъчно облагане, Европейска комисия; Радан Кънев, евродепутат, ENVI; Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на БФИЕК; Михнеа Къцуци, изпълнителен директор, Energy Policy Group; Здравко Биков, председател на Управителния съвет на Българска асоциация по рециклиране; Росен Папазов, главен изпълнителен директор, Holcim; изпълнителни директори на водещи индустрии. В своето изказване Ромбаут подложи на остра критика Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), като подчерта: "Ние не приветстваме Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Нека това бъде ясно." По думите му новите регулации, разписани в 4000 страници и приложими от началото на годината, създават хаос в бизнес средата. Индустриалецът обясни, че компаниите продължават да внасят, без да знаят точния размер на новия данък, който реално ще трябва да платят в края на 2027 г. "Това на практика е данъчно облагане със задна дата. И мога да ви уверя, че ще има съдебни дела, ако това продължи", категоричен бе той. Същевременно вратички в системата позволяват на недобре финансирани "Мики Маус компании" временно да внасят торове, изкривявайки пазара, преди да изчезнат заради засиления контрол. Липсва и яснота относно износа, което е сериозен проблем за действащи предприятия като "Агрополихим", които реекспортират огромни количества продукция за страни като Украйна и оперират на световните пазари. Основният потърпевш от новия механизъм обаче по думите на Ромбаут се оказва земеделецът. "Фермерът беше напълно забравен в цялата дискусия", отбеляза Ромбаут. Индустриалецът посочи, че макар бюрократите в Брюксел да очакват оскъпяването да стигне до крайния потребител, реалността е друга. "Всички разходи, които CBAM налага на торовата индустрия, ще бъдат прехвърлени директно върху фермерите." За тази година те възлизат на 800 милиона евро, а до 2035 г. се очаква да достигнат 3,5 милиарда евро годишно. "Кой ще плати за това? Как фермерите ще си го позволят? Не могат. Просто не могат", обясни експертът. Като пример той посочи фермерите в България и Румъния, които изнасят около 70% от продукцията си за региони като Северна Африка, където екологичните стандарти не влияят на пазарните цени и разходът остава изцяло за сметка на производителя. Именно това неразбиране е провокирало масовите земеделски протести, блокирали Брюксел и Страсбург в края на миналата година. Проблемът пред европейската торова индустрия вече не е в самите емисии от производството, които са сведени до възможния минимум, а във високите цени на природния газ, обясни председателят на Съвета на директорите в "Агрополихим" АД. Тъй като Европа не разполага с решение за скъпия газ, е невъзможно производството на милиони тонове конвенционален амоняк да бъде конкурентно заменено със зелен или син такъв на локално ниво. Вместо това средствата, събрани от CBAM, индиректно ще финансират изграждането на мултимилиардни заводи в САЩ. Оттам Европа ще внася произведен син амоняк. "Инвестициите отиват в Америка, купуваме синия амоняк и плащаме текущите оперативни разходи на Америка. Това ли е индустриализацията, която предлага Комисията?", попита реторично Ромбаут, допълвайки, че този процес ускорява затварянето на европейски предприятия. Прогнозата на експерта е, че до 2030 г., когато безплатните квоти по Системата за търговия с емисии (СТЕ) намалеят драстично, ще се стигне до масови фалити на торови заводи. Предприятията просто ще продадат останалите си квоти на пазара, ще освободят служителите си и ще пренасочат инвестициите си към Америка. Ситуацията става още по-критична за европейското земеделие в контекста на търговското споразумение с държавите от Меркосур. Филип Ромбаут обърна внимание на абсурда, пред който е изправен европейският фермер: "Ще плащаш по Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите върху торовете си, ще купуваш най-скъпите торове и освен това ще трябва да се конкурираш със зърно и друга продукция, внесени от Южна Америка." Той припомни, че "земеделският сектор кърви през последните три години", като само през миналата година 20% от фермерите в България са фалирали, а във Франция професията бележи най-висок процент на самоубийства. "Къде е индустриалната политика в това? Говорихте ли въобще с нас?", завърши Ромбаут, подчертавайки тежките последствия от липсата на диалог между европейските институции и реалния бизнес.