Наташа Сантос: Можем да превърнем всяко инвестирано евро в земеделието в 10 евро възвръщаемост

Трябва да спрем да гледаме на земеделието като на сектор, който носи само разходи, а да го приемем като привлекателен за инвестиции, даващ продоволствена сигурност. И за това е необходима визия - както на национално, така и на европейско ниво, за да произвеждаме повече, с по-малко ресурси и същевременно да щадим природата. Тази теза изведе Наташа Сантос, вицепрезидент по устойчивост и стратегическо ангажиране Байер Кроп Сайaнс по време на панела "Бъдещето на европейското земеделие: иновации, устойчивост и следващата МФР" в четвъртия ден на шестото издание на Green Transition Forum - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се проведе от 1 до 5 юни в София. В дискусията участваха също българският министър на земеделието и храните Пламен Абровски, Стоян Чуканов, председател на специализирана секция "Земеделие, развитие на селските райони и околна среда" на ЕИСК, Оскар Рей, проект LIFE ACCLIMATE, Боян Захариев, съосновател и главен изпълнителен директор на ExSeed. Модератор на панела беше Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на ЕК в България (2008 - 2013 г.), заместник министър-председател по управление на европейските средства (2013 - 2014 г.). Слоганът на компанията Bayer говори сам по себе си - "Здраве за всички, глад за никого", посочи тя, като се обърна към Наташа Сантос с въпроса: "Възможно ли е да се намали отпечатъкът върху околната среда, като същевременно се гарантира продоволствената сигурност и справедливата печалба за фермерите?" Вицепрезидентът по устойчивост и стратегическо ангажиране Байер Кроп Сайaнс е категорична, че  земеделският сектор в световен мащаб, и по-специално в Европа, е изправен пред няколко предизвикателства, които е убедена, че можем да преодолеем. "Предизвикателство номер едно според мен е лошата репутация на селското стопанство. То наистина страда от репутационни проблеми. Защо сектор, който е в основата на продоволствената сигурност, енергийния преход и икономическия растеж, има толкова негативен имидж сред широката общественост и се превръща в силно политизирана тема?", запита Сантос. Тя посочи, че очакванията към земеделието са огромни и голяма част от тази репутация се дължи на натиска и изискванията за устойчиво развитие. "Но ако мислим за визията, която ни е необходима - да произвеждаме повече с по-малко ресурси и по щадящ, регенеративен начин в бъдеще - трябва да обединим усилията си", призова Сантос. По думите ѝ частният сектор, публичният сектор и неправителствените организации трябва да разберат, че основните блага, които земеделието предоставя на обществото, са храна, енергия и суровини. Това са базисните функции на сектора, изтъкна тя. Сантос предупреди, че ако разглеждаме земеделието единствено като източник на проблеми или като сектор, който просто трябва на всяка цена да променим, ние пропускаме да видим стойността и възвръщаемостта на инвестициите в него и това какво носят те на обществото. Вицепрезидентът на Bayer очерта усложнената ситуация в сектора на земеделието заради поредица от предизвикателства - от войната в Украйна в съседство, през климатичната криза и глобалните пазари. "Всичко това налага кризисни мерки, държавни интервенции, субсидии и инвестиции за защита на продоволствената сигурност", изреди тя. "В дългосрочен план обаче земеделието не може да се управлява единствено в режим на постоянна криза", обърна внимание Сантос.  Според нея са необходими три основни насоки за действие. "Първо, нужна ни е обща визия на национално и регионално ниво. Какво иска и какво очаква европейското общество от земеделието?", попита риторично Сантос. Самата тя, дъщеря на фермер от Южна Бразилия, логично даде за пример опита на своята родина. "През 70-те и 80-те години на миналия век Бразилия реши, че основната цел за нейния земеделски сектор е да премахне зависимостта от внос на храни. Водена от тази държавна стратегия, страната реши да инвестира в две основни направления. Първото беше научноизследователската и развойна дейност - публично финансиране за иновации, което се превърна в ядрото на последвалата трансформация през 70-те, 80-те и 90-те години", каза Сантос. Тя обясни, че тези проучвания не са се правели централизирано в столицата, а директно в земеделските региони на Бразилия, съобразно конкретните култури и площи. "Държавата не беше против партньорството с бизнеса - напротив, публичните инвестиции бяха съчетани с покана към частния сектор да съфинансира тези проекти", добави тя. Така в рамките на 30 години Бразилия се превръща от вносител в нетен износител на храни и успява да реши проблемите си към онзи момент. "Разбира се, днешните и утрешните предизвикателства са различни - те са свързани с това да произвеждаме повече с по-малко ресурси и да възстановяваме природата", обобщи Наташа Сантос. В експортно ориентирания модел на Бразилия вече се работи активно в тази посока. Изпълняват се проекти за кръгова икономика при производството на царевица, соя без изсичане на гори, както и инвестиции в екосистеми за здравословно хранене, особено при плодовете и зеленчуците, изреди Сантос. Вицепрезидентът по устойчивост и стратегическо ангажиране Байер Кроп Сайaнснаправи уговорката, че не дава бразилския пример като универсален модел, който просто да бъзе изкопиран, а го споделя, за да покаже как се гради визия в земеделието, какво очаква обществото и в какво иска да инвестира публичният сектор. Сантос цитира проучване на Масачузетския технологичен институт, което сочи, че тези инвестиции са донесли 70-кратна възвръщаемост за обществото чрез повишена производителност, заетост и икономически растеж в съответните региони. В подкрепа на тезата си, че земеделието не трябва да се управлява чрез кризи, Наташа Сантос подчерта, че фермерите не се явяват пречката в процеса. По думите ѝ те отлично разбират трудностите, през които преминават. "Фермерите съзнават нуждата да се грижат за земята си - за здравето на почвата и за устойчивостта към климатичните промени", заяви Наташа Сантос. Но те наистина имат нужда от достъп до знания - било то чрез фермерски мрежи или държавен трансфер на знания, както и достъп до технологии, с които да произвеждат по-ефективно. "Тези технологии вече съществуват, просто трябва да бъдат достъпни за земеделците. Ето защо трансферът на знания и по-бързият достъп до технологии са от критично значение", акцентира Сантос. Тя призна, че за първи път посещава България и е силно впечатлена от потенциала на нашия земеделски сектор - както по отношение на културите, които отглеждаме, така и заради наличната обработваема земя. "И тук идва третата важна точка, след ролята на фермерите и технологиите - инфраструктурата. Трябва да осигурим инвестиции в земеделска инфраструктура, които да носят добавена стойност за обществото и да привлекат частен капитал. Говоря за управлението на водите и модерното напояване, които са ключови за тази част на света, както и за транспорта, пристанищата и всичко останало, което гарантира устойчивостта на сектора", посочи вицепрезидентът по устойчивост и стратегическо ангажиране Байер Кроп Сайaнс. "Трябва да работим заедно, за да спрем да гледаме на земеделието като на проблем или просто като на разход, а да го приемем като привлекателен за инвестиции сектор, който предоставя жизненоважни услуги на обществото", призова Наташа Сантос. И добави, че за постигане на тази цел ги има нужните механизми, като не става въпрос само и единствено за директните плащания към фермерите.  "Но ако инвестирате в базови неща като модернизация на поливните системи и водната инфраструктура, катализиращият ефект ще бъде огромен. Това не само ще повиши производителността и рентабилността на фермерите и ще развие селските райони, но и ще привлече нови капитали, защото инвеститорите ще видят среда, която стимулира развитието", препоръча Наташа Сантос. "Нека превърнем всяко инвестирано евро в земеделието в десет евро възвръщаемост. Вярвам, че това е пътят напред, особено чрез публично-частните партньорства.", заключи вицепрезидентът по устойчивост и стратегическо ангажиране Байер Кроп Сайaнс.