Офелия Кънева: Време е за нов обществен баланс между държава, бизнес и граждани

Институциите все по-трудно успяват да следват скоростта, с която се променят обществото, икономиката и технологиите. Старият социален договор, формиран след Втората световна война, вече не дава достатъчно отговори на предизвикателствата на XXI век. Необходим е нов обществен баланс, основан на доверие, ясни правила, активно гражданско участие и партньорство между публичния и частния сектор. Това беше едно от основните послания на доц. д-р Офелия Кънева в интервю за Green Transition Podcast. Темата беше сред акцентите и на научната конференция, проведена в рамките на Green Transition Forum 6.0 през юни, където Кънева представи доклад, посветен на новия социален договор. По думите ѝ форумът е направил важна крачка, като за първи път поставя темата в академичен контекст и събира учени, експерти и практици в общ разговор за бъдещето на обществените отношения. В подкаст студиото Офелия Кънева обясни, че светът вече функционира по различен начин. Хората живеят едновременно във физическа и дигитална среда, времето постепенно се превръща в най-дефицитния ресурс, а решенията трябва да се вземат много по-бързо и с по-висока степен на отговорност. Именно тази нова реалност поставя под въпрос модела, върху който десетилетия наред са изграждани отношенията между държавата, бизнеса и гражданите. Особено показателна според нея е разликата между поколенията. За младите хора мирът е даденост, а не историческо постижение, извоювано след тежки конфликти. Затова те поставят различни въпроси и имат нови очаквания към институциите, към кариерата и собственото си бъдеще. Според представените по време на конференцията изследвания за новите поколения смяната на професии ще бъде естествена част от кариерния път, а адаптивността се превръща в едно от най-важните умения. Но докато хората се адаптират сравнително бързо към новите условия, институциите продължават да работят с темпо и механизми, които все по-трудно отговарят на реалността, посочи събеседникът. Сериозен проблем остава и доверието към институциите, който не е само български, а европейски и глобален феномен. Когато обществото не получава навременни и адекватни решения, то естествено започва да търси алтернативни начини за справяне. Затова новият социален договор не може да бъде единствено институционален проект. Той трябва да постави личността и общността на равна основа и да включи бизнеса, гражданския сектор, академичната общност и медиите като равностойни участници в процеса. "Доверието е част от капитала, с който ще боравим оттук нататък", подчерта Кънева. Като едни от основните механизми за изграждането на този нов модел тя открои публично-частните партньорства, активното гражданско общество и иновациите. Именно комбинацията между тези три елемента може да компенсира инертността на администрациите, стига да бъде изградена върху прозрачност, ясни правила и измерима обществена полза, счита тя. По отношение на изкуствения интелект Кънева беше категорична, че технологиите могат да подпомогнат развитието на обществото, но не могат да заменят човешката отговорност. За да работят в полза на хората, те трябва да бъдат поставени в рамката на общи правила, които важат еднакво за всички. Тя обърна внимание и на промяната в разбирането за социалните неравенства. Днес доходът вече не е единственият измерител. Все по-важни стават достъпът до образование, технологии, информация, възможностите за адаптация и активното участие в обществения живот. Според нея новият социален договор трябва да промени и начина, по който обществото гледа на групите, традиционно поставяни в периферията на пазара на труда - хората с увреждания, възрастните, младите хора и всички, чиито способности често остават недооценени. Те не трябва да бъдат възприемани единствено като получатели на подкрепа, а като активни участници, които създават стойност. "Новият социален договор следва да бъде най-включващият договор на цивилизацията", заяви експертът. Въпреки това тя призна, че подобна промяна няма да се случи бързо. По думите ѝ концепцията все още се сблъсква с тромави администрации, силно държавно присъствие в икономиката и зависимост на бизнеса от публичните финанси. Именно затова дебатът трябва да бъде едновременно амбициозен и критичен към пречките, които възпрепятстват промяната. Кънева изрази оптимизъм за ролята на България в този процес. Според нея страната разполага с предприемчиви хора, отговорни млади поколения и способност да намира решения дори в условия на ограничени ресурси.