Инж. Ирена Цакова: България трябва да ускори процедурите за добив на критични суровини

България трябва спешно да ускори административните процедури за добив на критични суровини, за да се възползва от огромния им потенциал за икономическо развитие и енергийна независимост. Това заяви генералният мениджър на ДПМ "Крумовград" инж. Ирена Цакова по време на Green Transition Forum 2026. Именно на най-голямото събитие за устойчиво развитие в Югоизточна Европа се проведе специална дискусия за ключовата роля на суровините и минералите - RESourcEU. А съорганизатор бе Мино-геоложкият университет "Св. Иван Рилски". GTF 6.0 тази година се проведе от 1 до 5 юни в София и бе организиран от Dir.bg. Програмата включи над 110 панела, кръгли маси и интервюта на четири паралелни сцени с повече 7000 зрители и 450 лектори от 37 държави. Критичните суровини са равни на конкурентоспособността ни, на дигитализацията, и на изкуствен интелект и сигурност, категоричен бе експертът на ДПМ. Без тези суровини не може да има никакъв преход към зелени и устойчиви политики. Тя приветства приемането на европейския Акт за критични суровини, но изрази недоволство, че геоложкото проучване и етапите му не са част от европейския законодателен акт. "Нашата верига не започва от началото. След като го няма в този европейски документ, нека да го заложим в нашата национална стратегия или политика. Да направим един национален план, в който да обърнем особено внимание на проучването, добива, обогатяването. А защо не и на металургията?", добави тя. Радикалното решение: "Мълчаливо съгласие" срещу 20-годишното чакане Генералният мениджър на ДПМ "Крумовград" посочи, че основният проблем пред сектора не е липсата на капитал или технологии, а бавните и непредвидими административни процедури. "Разрешителните се забавят, фрагментирани са като цяли и не се спазват законово определените срокове", уточни инж. Цакова. Средният срок в световен мащаб за стартирането на една нова мина е умопомрачителните 15 до 20 години. В динамиката на 2026 г. подобно темпо е икономическо самоубийство. Бизнесът доказа, че може да открива нови възможности - ярък пример е новото откритие в проучвателната площ "Бревене". Въпросът е дали държавата ще позволи този потенциал да се реализира навреме, като съкрати административния срок поне наполовина. Като решение на проблемите тя предложи въвеждането на т. нар. "мълчаливо съгласие" - ако институциите не отговорят в законовия срок, това да се счита за одобрение на документацията. "Ако може да се въведе мълчаливото съгласие, това ще бъде от полза за всички. Така вероятно някои от институциите ще започнат да спазват сроковете и ние ще получаваме навреме отговори", смята тя. Експертът настоя и за създаването на координационен "единен прозорец", който да обедини всички административни стъпки. Генералният мениджър на ДПМ "Крумовград" заяви, че компанията ѝ е готова да инвестира в проучване и добив, но очаква държавата да бъде реален партньор и съюзник в този процес. Всички експерти в дискусията се обединиха около идеята, че трябва да се преосмислят отношенията извън триъгълника "бизнес - държава - право". Досега неправителствените организации често са разглеждани от индустрията в негативна светлина. Налице е обаче зрялост в мениджмънта, който отчита, че в неправителствения сектор има истински експертни организации, от които бизнесът може и трябва да учи. Минните компании у нас вече оперират по най-добрите световни практики на Euromines, включително по отношение на най-чувствителните етапи - закриването и рекултивацията на рудници. В момента "ДПМ Крумовград" е в етап на закриване и рекултивация на един от своите обекти, стремейки се да го превърне в иновативен и позитивен пример за индустрията, припомни Цакова. За да се ускори този процес обаче, трябва да се изгради траен мост над пропастта в доверието. Бизнесът и автентичните екологични организации трябва да си партнират. Чрез привличане на тяхната експертиза, секторът може да докаже на обществото, че модерният добив не е "лошият герой" в историята, а ключов двигател за едно по-зелено, дигитално и сигурно бъдеще. В дискусията RESourcEU по време на GTF 6.0 участие взеха още Ян Мострьом, президент на Euromines, заедно с проф. Ивайло Копрев, ректор на Мино-геоложкия университет. За ключовата роля на минната индустрия говориха още Ведрана Лемор, ръководител "Корпоративна устойчивост" в Aurubis AG, Ивайло Георгиев, мениджър "Устойчивост и обществени отношения" в Aurubis Bulgar и Ирена Цакова, генерален директор, "ДПМ Крумовград" ЕАД. Балканското присъствие в залата също бе значително в лицето на Милана Петкович, специалист по комуникации, "ДПМ Авала" от Сърбия, Арменак Григорян, генерален директор, "ДПМ Металс" Босна и Херцеговина и Георгиос Каракацанис, основател и директор на EVOTROPIA. От бизнес организациите участваха Румен Радев, председател на Асоциацията на българския промишлен капитал; Никола Рангелов, председател на Съвета на директорите, Българската асоциация на металургичната индустрия и Иван Митев, главен изпълнителен директор на Българската камара по минно дело и геология. Дискусията бе модерирана от Сергей Станишев, член на Комитета за стратегическо планиране на Green Transition forum.